Изгледи от Баня към Родопите

Родопи – планината на Орфей
Pодопите са като море от преливащи тъмнозелени хълмове. Дори само за миг да се полюбувате на красивата панорама и вдъхнете кристално чистия въздух, вие за винаги ще се влюбите в лиричните и магнетични Родопи.

Хилядолетия наред хората тук живеят в хармония с природата, съхранявайки в пазвите на планината диви и недокоснати кътчета красота и невероятно разнообразие от растения и животни.
Тук с дни можете да се разхождате сред вековни смърчови и букови гори. Пред погледа ви ще се мярка бягаща сърна, рунтава опашка на катеричка или дълги заешки уши. Пътувайки из Родопите пътя ви често ще се препречва от многобройни стада овце и крави, връщащи се от паша.

Тук се срещат над 200 вида птици, между които и особено редките- скалолазка, черен щъркел и скален орел. През нощта се чува страховитото бухане на бухала, а призори - брачната песен на глухаря.
Напролет зелените губери на поляните са изпъстрени с диви, уханни цветя и много орхидеи.

Тук можете да видите и такива, които се срещат само в тази част на света - съименници на планината като Родопския крем, Родопската теменуга и Родопското лале. Рано напролет можете да се насладите и на цъфналите розови цветчета на силивряка, притежаващ уникалното свойство да разцъфва, след като години наред е бил в хербария ви!

Родопите са истинско откритие и за любителите гъбари и билкари. Разхождайки се из планината можете да си напълните кошницата с вкусни манатарки, масловки, сърнели или пачи крак, както и да си наберете дъхав букет от билки.

За всяко сетиво Родопите са подготвили своя дар – очите ще са пълни с багри, в ушите ще звучи песен, ромон на планински ручеи и сребърен звън на чанове, устните ще отпиват от кристално чистата планинска вода, лееща се от безбройни чешми. Душата ви ще намери покой и наслада.

Родопите са най-голямата част от Македоно-Тракийския масив и представляват сложна система от различни по височина, дължина, ширина и посока ридове, дълбоки речни долини, тесни ждрела и вътрешнопланински котловини.За разлика от другите планини от Рилородопския масив Родопите не са заледявани през Ледниковата епоха.На българска територия дължината на планината е ок. 240 км, а ширината ок. 100 км. Площта ѝ надминава 15 000 кв.км. Отличава се със сравнително висока средна надморска височина - 785 м., като западната част е значително по-висока от източната.

Границата на Родопите с Рила и Пирин се очертава от долината на река Яденица, седловината Юндола, Аврамовата седловина, река Дрешенец и долината на река Места. Северните склонове на Родопите са значително по-стръмни от тези на юг, където планината плавно преминава в полетата на Беломорска Тракия. По особености в релефа Родопите се делят на две части - Западни (високи) и Източни (ниски). Границата между тези две части се очертава от реките Каялийка и Боровица,седловината Китка и долините на реките Горна Арда и десния ѝ приток р. Маданска. Западните Родопи обхващат територия от 8732 кв. км и по-високата част на Родопите. Средната им надморска височина е 1098 м, а най-високите точки са над 1800 - 2000 м.

Западните Родопи са по-голямата и по-високата част на планината. Включват дяловете: Боженец (Алабак), Велишко-Виденишки дял, Снежанка (Къркария), Сюткя, Дъбраш, Баташка планина и Девинска планина западно от р.Въча; Чернатица между реките Въча и Чая, Перелик и Букова планина - южно от Чернатица, и Добростан, Радюва планина и Преспански дял - източно от Чая.Като цяло Западните родопи се поделят на две части: Дъбрашко-Баташка (западна) и Переликско-Преспанска (източна). В първата част най-висок е вр.Голяма Сюткя (2186 м), а в втората е първенецът на Родопите в рида Мурсалица - Голям Персенк 2191 м. На запад се разполагат Чепинска, Баташка и Доспатска котловина, а на изток високите Чепеларска и Смолянска котловина, както и малката Хвойненска котловина.Западните Родопи са изградени от стари допалеозойски и палеозойски метаморфни скали - гнайси, шисти и мрамори, като между тях са вместени гранитни тела, наречени плутони.На места има големи покривки от риолитови вулкански скали, а в пониженията и котловините са разпространени седиментни скали - пясъчници, конгломерати и др.

Източните Родопи в морфографски аспект се поделят на три части: Ардинска, Върбишко-Крумовишка и Гюмюрджинско-Мъгленишка. На север от река Арда се намират ридовете Чуката и Гората, Вълчеполска котловина и Хасковска хълмиста земя, която заема голяма част от територията на дяла. На север от река Арда са и ридовете Драгойна и Мечковец.
В най-южната част на Източните Родопи се намират северните склонове на високите гранични ридове Мъгленик и Гюмюрджински Снежник, където се намира връх Вейката, висок 1463 м, който е най-южната българска точка и най високият връх в българската част на Източните Родопи. Най-високият връх в източната част на Родопите е връх Орлицата в Гърция, който е висок 1482 м. Източните Родопи в миналото са били заети от воден басейн с активен подводен вулканизъм, затова освен седиментни скали тук са се образували и вулканични - андезити, риолити, туфи и др. В следствие на външните релефообразуващи сили от тези скали са се образували причудливи скални форми.

Голямото климатично и почвено разнообразие обуславят голямо растително разнообразие. На територията на планината са установени над 2000 вида висши растения, от които 90 са балкански ендемити и силно застрашени от изчезване видове. В ниските части на Източните Родопи горите отстъпват място на субсредиземноморските нискостеблени видове - вергилиев дъб, брекиня, габър, дива круша, драка, червена хвойна и др.

На височина над 800 м преобладават гори от обикновен горун, мизийски бук, габър, ясен, явор, шестил и др. В иглолистния пояс, който е развит предимно в Западните Родопи се срещат обикновен смърч, бял бор, черен бор, както и бук. На по-голяма височина преобладава храстовата растителност и алпийските ливади.