Лятна панорама от Баня към Пирин

Пирин е планина в България, част от Рило-Родопския планински масив, с най-висок връх Вихрен (2914 м.). Траките са наричали планината Орбелус - белоснежна планина, а славяните, населявали долините на Струма и Места, я наричали Перин, името на бога гърмовержец Перун. Тя е масивна планина, втора по височина у нас - 2915 м. Има много езера и извори, високи и красиви върхове. Възпята е в десетки народни песни. Легенди съществуват за почти всички нейни върхове и езера. Какво гласи легендата?



(легенда)
Някога, в далечното езическо време, хората вярвали в бог Перун, който живеел на най-красивата планина. Но когато християнската вяра била възприета навсякъде, бог Перун, се оттеглил полека-лека на най-високото място в планината, която била наречена на негово име – Перин.



Живял езическият бог Перун заедно със сестра си Перуника, ненадмината хубавица, що надгрявала слънцето. Колкото била хубава, триж била по-работна – не се спирала, никога не оставала без работа. През цялата зима тъкала платна, а рано напролет слизала към голямото пиринско езеро да ги бели, а ги простирала да съхнат на близкия връх. Оттогава останало върхът да се нарича Момин двор.



Перуника умряла млада - дали от болест или се пресилила в работата, не се знае. На гроба й израснало хубаво синьо цвете, което нарекли по името й – перуника. То цъфти само през месец май – времето, когато красивата Перуника белела платната си и всички можели да я виждат и да се радват на хубостта й.



Един християнски поп се качил на планината да дари бог Перун и тогава за пръв път видял езерото, в което Перуника белела изтъканите през зимата платна. Седнал попът край езерото, да си отпочине от дългия път и да се порадва на красотата наоколо. По това време бог Перун стоял на височината и без да иска съборил един камък, който се търкулнал, та ударил седящия поп, който цамбурнал в езерото. Оттогава езерото било наречено Попово езеро, а когато турците завзели българските земи и дошли по тая планина, прекръстили езерото на турски - Папазгьол.



Сред тукашното население се е запазила вярата, че в това езеро живее воден овен, който не позволява на никакво друго водно животно да припари и да се засели там - нито риба, нито жаба, нито змия или пък друга някаква гадина. Мнозина са пренасяли и пускали в Попово езеро риби, за да се завъдят, ала скоро ги намирали мъртви край езерото.


Характерно за планината е наличието на единствено, добре изявено Главно било, което се простира от Предел до Парилската седловина от северозапад към югоизток. Орографски то се допълва от четири именувани странични била - масивни разклонения на главното било.



Според съвременните научни схващания, от географска и геоложка гледна точка Пирин е разделен на три дяла - северен, среден и южен. Дяловете са много неравномерни като големина и напълно неравнопоставени като атрактивност. Това геоложко деление на планината е сравнително ново. В древността и в недалечното минало, до около 1920 година, географските граници на Пирин са се простирали на юг до Бяло море, включвайки южните планини Алиботуш, Смийница, Кушница и др, правейки я най-масивната планинска верига у нас с алпийски характер на релефа.



Северен Пирин е най-големият дял на планината и всъщност неговата същинска част. Той заема 74% от цялата планина, дълъг е общо 42 км. Простира се между седловините Предел на север и Тодорова поляна на юг. Северен Пирин е най-посещаваната част, само той има алпийски характер, множество езера и значителен брой хижи и заслони. Тук се намират най-високите върхове, включително Вихрен — 2914 м. В тази част между вр. Кутело и вр. Бански Суходол се намира седловината Кончето висока 2810 м и широка на места едва 0,5 м. Тук най-характерни са ледниковите форми на релефа - циркуси, карлинги, трогови долини, моринни валове и пр. Особено красиви са долините на реките Бъндерица и Демяница. В северозападната част на Северен Пирин е разположена малката вътрешнопланинска Брежанска котловина.



Среден Пирин се простира между седловините Тодорова поляна и Попови ливади (Папаз чаир - 1430 м). Това е най-малкият (7%) и къс (7 км) дял, но най-високият му връх Ореляк достига 2099 метра. Той е мраморен красив връх, който, гледан от север прилича на орел с леко разтворени криле.В тази част широко развити са карстовите процеси и форми. На него има телевизионна кула. Останалите върхове са ниски (под 2000 м) и гористи. Среден Пирин е покрит почти изцяло с широколистни гори, изобилстващи от тъй наречения Пирински чай (Sideritis scardica). Тук има само две хижи - Попови ливади и Малина.



Южен Пирин е най-ниският и заоблен дял (връх Ушите - 1978 метра). Той заема 19% от планината и е дълъг около 11 км, колкото е и широк. Той е посещаван много слабо, няма туристически хижи. Плътно е покрит с иглолистни и широколистни гори. Изграден е от гранит в централните части и мрамор по периферията. На юг достига до Парилската седловина. Като част от Рило-Родопския масив, граничната планина Славянка се приема в Гърция за част от Пирин.



Със своя най-висок връх Вихрен (2,914 м), Пирин се нарежда на второ място по височина в България след Рила (2,925 м). В рамките на Европа заема седмо място след Кавказ с вр. Елбрус (5,642 м), Алпите с вр. Мон Блан (4,808 м), Сиера Невада с вр. Муласен (3,479 м), Пиренеите с вр. Ането (3,404 м), Рила с вр. Мусала (2,925 м) и Олимп с вр. Митикас (2,919), като не броим най-високата точка на о-в Сицилия - Етна (3,263 м). Площта на Пирин е 2585 квадратни километра, тоест тя е сравнително компактна малка планина, което се потвърждава и от голямата ѝ средна височина - 1033 метра. Пирин е разположен в югозападната част на страната между долините на реките Струма и Места, между 41,2 и 41,9 градуса сев. ширина. На север граница с Рила е седловината Предел (1142 м), а на юг - Парилската седловина (1170 м), която отделя Пирин от планината Славянка. Разстоянието между тези две точки по права линия е 60 км, а посоката — от северозапад на югоизток. Максималната широчина на Пирин в перпендикулярна посока е 40 километра (от град Сандански до село Обидим). На изток от него е разположена планината Родопи, а на запад - Влахина, Малешевска и Огражден планина. В полите му са оформени и няколко полета като Разложкото, Гоцеделчевското и Петричко-Санданското.


» Лятна панорама към Пирин
» Снимки от село Баня и Рила
» Изгледи към Родопите
» Снимки от село Баня през зимата
» Национален парк "Пирин"  (външна връзка)


Връзки: Снимки, Баня, Банско, Природа, Пирин, Рила, Родопи, Хотели, Ключови думи


Българска търсачка на имоти №1